Историята на „Кама сутра“
Европейците, които научили за „ Кама сутра “ едвам през ХVІ век, я възприели като полова директива. Д ори и днес в съзнанието на множеството хора тя е известна най-вече като алманах етюди за креватна гимнастика. В действителност нейният създател посвещава по-малка та част, към 1/5, от този метафизичен етюд на еротиката – всичко друго изяснява мъжът да се трансформира в пълноценна и хармонично развита персона, благодетелен жител и добър брачен партньор.
„ Кама сутра “ (буквално – „ Трактат за възприятията “ ) е написана от Маланага Ватсяяна. Почти нищо не се знае за съдбата на този брахман от Западна Индия; той е живял сред ІV и VІ в.
В „ Кама сутра “ Ватсяяна класифицира и систематизира индийските обичаи и знания на своите прародители. Освен това, той имал литературна заложба, по тази причина творбата му е прекомерно поетичн о и метафорите му са несравними: на образец, той оприличава връзката на един мъж с няколко дами на „ съприкосновение със стадо крави “. В случая сравнението надалеч не е обидно, като имаме поради, че в Индия кравата е свещено животно.
Основното в „ Кама сутра “ е не сексът – а философията. В Европа сходно нещо не било оповестено цели епохи. Нямало също и такова демократично отношение към жените (в Индия и на тях се препоръчвало да учат „ Кама сутра “), както и сходна женска полова разкрепостеност . Впрочем, има мнение, че точно ограничението на половия аспект в връзките сред мъжете и дамите и преодоляването на половата сила е осигурило на християнството надмощието му над другите религии и успехите на християнските страни – по този начин, че всичко зависи от гледната точка.
Основата на ф илософията на античните индийски шастри (писания) е концепцията за битката сред природата и културата. Човек би трябвало да преодолява животинското положение и да контролира своята пристрастеност, да насочи стремежите на тялото в здравословна посока (затова Ватсяяна възприема еротиката като част от медицината – Аюрведа). Най-важното е да се поддържа баланс сред трите елементи на живота: Дхарма, Артха и Кама. Дхарма („ обучение “, „ закон “) е придобиването на духовни достолепия , на добродетели; Артха е светската част от живота – умения, популярност и богатство; а Кама са възприятията, наслаждение то и желанието, в това число любовното. Ако човек търси щастието, н е бива да подценява никоя част от живота: „ Човек и 100 години да е живял , би трябвало да практикува Дхарма, Артха и Кама “.
В зряла възраст е изключително значимо да се съблюдава Дхарма (най-простото предписание е да не се яде месо), с цел да се опита ме да реализираме Мокша – духовно избавление от бремето на пристрастеностите. П о този метод „ да избегнем идващите прераждания “ – в случай че, несъмнено, имаме вяра в тях .
Както подсказва заглавието на трактата на Ватсяяна, „ Кама сутра “ обръща най-голямо внимание на Кама – по какъв начин мъжът да откри и спечели партньорка, по какъв начин да поддържа жизнерадостен брак, по какъв начин да наподобява привлекателно, по какъв начин да сортира другари и съпруга, по какъв начин да подреди дома си и, най-после – какво да прави в този дом . В същото време „ Кама сутра “ учи да се получава наслаждение по този начин , че да не станем плебеи на пристрастеностите си .
Трактатът „ Кама сутра “ е предопределена за градски гражданин от горните касти, богат с обственик на пари и на свободно време, което може да се употребява за самоусъвършенстване. Ватсяяна разказва нормалните действия на подобен човек по следния метод: първо, това е хигиена – „ човек би трябвало да се къпе и да маже тялото си с масла всеки ден, да употребява сапун на всеки три дни, да бръсне главата, включително лицето си , на всеки четири дни, а останалата част от тялото на всеки 5-10 дни. Миризмата на пот под мишниците би трябвало да се отстранява постоянно “. На второ място, това са обществено утвърдени развлечения : „ След закуска би трябвало да учите папагалите и другите птици да приказват, а след това петлите, фазаните и овните – да се бият. Известно време да се отделя за театрални представления, също и за следобеден сън. След това притежателят на къщата облича дрехи и поставя декорации, по време на хранене общува с приятелите си. Вечерта е отдадена на пеене. Тогава притежателят на дома дружно с приятел чакат жената в предварително украсената стая, или изпращат прислужница за нея, или сами отиват при нея. След нейното идване я к анят в къщата и я забавляват с добър и приятен диалог. Така си заслужава да приключим деня “.
Ватсяяна учи да се отдаваме на доста удоволствия. Той сформира образователна стратегия от 64 умения и изкуства – всеки мъж , който желае да разбере “Кама “ и да има най-хубавите дами, трябва да ги овладее. Едва ли ще бъде допустимо да ги овладеете и за половин живот, а и много изкуства през днешния ден въобще не са от значение (например способността да се украсяват божества с ориз и цветя, или пък владеенето на магия), но някои от тях даже през ХХІ век ще трансфорат мъжа в забележителен младоженец : пеене и свирене на музикални принадлежности, танци, писане и рисуване, изкуството на татуирането, развъждане на цветя, декориране на леглото, разработване на колиета, гирлянди и венци, актьорска игра, разработване на обици, правене на аромати, пълнене на акведукти с вода, умелост, кулинарни умения, подготвяне на лимонади и кисели питиета, шивашки умения, притежаване на меч, боздуган и пукотевица с лък, изграждане на разсъждения, заключения и умо изводи, дърводелски умения, архитектура, статуя, химия, грижи за растения, ораторско изкуство, в ладеене на непознати езици, реторика, познаване на етикета, познаване на военното изкуство, умеене да се дефинира характера на човек по държанието му, аритметика.
И това даже не е половината от листата. Всяко от 64-те изкуства, които Ватсяяна показва, носи наслаждение и прави мъжа добър ухажор (в широк ия смисъл на думата ). А за подобен мъж запознанството с жени и самите полови практики вече са въпрос на техника – създателят разказва в детайли не само методите за избор и продобиване на девойки, само че даже и изкуството на флирта, прегръдките и целувките.
